Революция - Дженифър Донъли

Хайде, стига съм отлагала тази публикация. Ето че дойде и нейният ред.
Бях започнала да чета Революция още когато излезе на английски език, но някъде в началото /преди да стане интересно/ загубих интерес. Когато я видях на български, преведена и с великолепна корица, реших да й дам още един шанс.
Имало едно време едно младо момиче, което тъгувало за загиналото си братче, ненавиждало съучениците си и се чувствало потиснато и нещастно.
Но един ден това момиче се озовало на странно и непознато място, наречено Париж, запознало се с интересни и забавни хора и поело на неочаквано и вълнуващо приключение назад във времето.
Роман за две революции – тази, случила се във Франция през ХVIII в. и тази, случила се в сърцето на едно младо момиче.
Книга, която ще ви позволи да надникнете отвъд завесата на историята и да преживеете събитията, променили Франция и Европа завинаги. Книга, която ще ви предостави ключ към мислите и мечтите на две необикновени момичета, разделени от два века история, но събрани от трагичните си съдби.
Както е модерно за тийн романите, повествованието е от първо лице. На мен това не ми пречи, но съм чувала, че някой хора не го харесват.
Главните герои на Дженифър Донъли са два и противно на повечето тийн истории и двете са момичета. Това бърза да подскаже, че Революция не е още една боза, включваща в себе си любовен триъгълник, няколко свръхестествени създания и глупави диалози. Това е най-голямата му красота и в същото време най-големият му недостатък. Не е комерсиален. Не е предизвикал бурни реакции /до колкото ми е известно/ и не е привлякъл истерични фенове.
Анди /съкратено от Диандра/ също не е типичната героиня. Трудно е да се идентифицираш с нея, а понякога е трудно и да я разбереш. Гневна, мразеща себе си и всички останали, прекаляваща с антидепресантите. Талантлива музикантка. Ранена душа.

След смъртта на малкия си брат, за която Анди вини себе си, след като майка й е приета в психиатрия, а баща й я отвежда със себе си в Париж, тя намира утеха и единствен стимул за живот в китарата си и един стар дневник, открит случайно.
Дневник на едно момиче също като нея, живяло по времето на Френската революция и загубило любим човек, също като нея.
Запознаваме се с Александрин само от страниците на дневника, намерен от Анди, но описанията й са толкова живи, че читателят добива представа за момичето, живяло и обичало едно малко момче-принц. За разлика от Анди, Александрин беше много по-разбираема за мен, не толкова бодлива като характер, но също толкова интересна.
Една от най-силните страни на книгата, а може би и най-силната, бяха описанията на Париж по време на революцията. Дженифър Донъли се е погрижила читателят да опресни знанията си относно този период посредством сбито описание, дадено от Анди, но аз въпреки това имах нужда да поровя и в Интернет. Сухите факти винаги скриват цялата картина.
Аз съм от онези хора, свързващи Париж с изкуство, култура, светлина, галерии и всичко изтънчено. Не ми беше дошло на ума да го свържа с Великата френска революция, която пише Свобода, Равенство и Братство с кръвта на безпощадно посечени хора. Желанието ми да посетя Париж поутихна за известно време и това е най-големият комплимент, който мога да дам на Дженифър Донъли.
Любовният елемент в книгата идва от връзката, появила се между Анди и Върджил, официално шофьор на такси, неофициално - рапър. Не очаквайте голямо развитие в тази част, това не е фокусът на Революция и отношенията им нямат дълбочината на действителна любовна история. Въпреки това Върджил е достатъчно интересен, за да стане симпатичен и е идеален за Анди.
Сега за пътуването във времето. През цялото време четях и чаках кога Анди ще се върне назад във времето. Преполових книгата, а още нямаше никакви признаци това да стане. Анди се озовава във времето на Александрин чак към последната четвърт на романа и противно на очакваното от мен, не се среща с нея. Озовава се там точно след смъртта й, за да довърши започнатото от нея.
Второстепенните персонажи остават малко встрани, но са описани интересно и не са стереотипни. В паметта ми се откроява особено херцог Орлеан, чиято роля в свалянето на Стария режим и поведението му останаха с интригуващи въпросителни в съзнанието ми.
Като цяло, Революция си заслужава да се прочете. Не е леко четиво, няма любовни бози и вампирска сволоч. Не посягайте към нея, ако искате нещо просто. Но й дайде шанс. Заслужава си.

Сбъдната любов на Дж. Р. Уорд - една моя сбъдната мечта

Днес възнамерявах да пиша ревю на Революция от Дженифър Донъли. Едно влизане в секцията на Хеликон за нови книги помете намеренията ми както северният вятър помита... ами каквото там помита.
Защото се случи. Събитието. Крачката. Крачката в правилната посока.
Дали ще бъде единствена, дали ще остане незабелязана или ще предизвика реакции, няма значение. Защото имаме новина, както казваше един журналист и настоящ партиен лидер. Да, имаме новина и то каква.
Сбъдната любов / Lover at Last/, книга #11 от Братството на черния кинжал на Дж. Р. Уорд е на българския пазар! *Тук си представете множеството препинателни знаци, които няма да напиша.*
Резюме от гърба на корицата:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Куин е свикнал да бъде сам. Отхвърлен от семейството си и отбягван от аристокрацията, той е намерил смисъл в съществуването си като безмилостен воин срещу Обществото на лесърите. Но животът му не е пълен. Дори когато перспективата да има свое собствено семейство изглежда възможна, той е вътрешно пуст, а сърцето му принадлежи на друг...
Блей, след години на несподелена любов, се отдръпва от Куин, който като че ли е намерил своята съвършена половинка в лицето на една Избраница и те скоро ще имат дете. На Блей му е трудно да си представи новата двойка заедно, но да построи живота си върху една напразна надежда, означава да рискува да разбият сърцето му…
Съдбата като че ли е отредила различни пътища за двамата воини и докато битката за трона става все по-ожесточена, Куин научава истинското значение на смелостта. И две сърца, на които е писано да бъдат заедно, най-накрая ще станат едно.

Не подскачам вътрешно от щастие заради самата поредица. Не я следя и не съм чела предишните книги. Не. Причината да съм радостна е, че Куин и Блей /главните герои, между които ще се развива романсът и екшънът/ са мъже. Мхм, мхм. И зарежете подробностите около сюжета като Избраници, бебета и т.н. Имаме любовен роман с главни герои мъже!
Революция е това! Свобода! Равенство! Братство! Твърдо сварено яйце! LGBT книги!
Надявам се това да е само началото на Вълната. Защото има много добри автори в LGBT жанра, заслужаващи да видим на български. За някои от тях дори съм писала в блога си.

Фюри - Лорън Донър или За еротиката и има ли тя почва у нас

Колебаех се дали да дам мнението си за тази книга. Коментарите за нея варират от Осанна до Разпни го и това само по себе си беше повод за любопитство от моя страна. Може да намерите Фюри  доста лесно във фен превод и да прецените сами за себе си.
С думи прости ето за какво иде реч: Ели Забравихкояси работи във фармацевтична компания и открива, че учените извършват нелегални експерименти, смесвайки човешка с животинска ДНК и създават нов биологичен вид - така наречените Нови видове. Тя се влюбва в едно от тези същества - Фюри и е готова да направи всичко по силите си, за да го спаси. Фюри е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран. Единствената жена, на която си позволява да се довери - Ели, го предава. Заклева се да й отмъсти, но когато му се предоставя възможност да убие малката човешка жена, убийството е последното за което мисли. Ели се стреми да му покаже какво значи да обичаш.. но да обичаш Фюри е едно, да го укротиш - съвсем друго.
Много ми се искаше да харесам тази книга. Или да я намразя. За съжаление, тя не предизвика никакви силни чувства у мен - което според мен е показателно колко зле са всъщност нещата.
По принцип мога да харесам крайно мачо мъжки образи ако ме хванат в правилното настроение и образът е добре изграден. Фюри, както личи от заглавието, трябва да е центърът на историята. Характерът му трябва да се запознае интимно с читателя и да се влюбим в него, силно и неспасяемо. За съжаление, не мога да кажа, че го харесвам. Много исках, защото наранените, увредени герои са ми слабост. Не се получи. Нито животинското му поведение ми се видя впечатляващо, нито успях да почувствам прехода от привличане - предателство - приличане - любов. Съжалявам.
Ели ми беше също толкова нелогична. Мога да разбера плътското желание, което изпитва, но как успява да мутира в любов остава неясно за мен. Да не споменаваме факта, че за любов се споменава още във втора глава - когато двамата нямат достатъчно екранно време заедно, така че читателят не бива убеден как е станало това и в съзнанието остава една голяма чуденка.
Сега за еротиката. Много читателки не я харесват, други напротив. Всекиму своето, както се казва.  Като поджанр на любовните романи, еротичните истории имат за цел да възбудят читателя, не непременно сексуално. Една любовна/секс/еротична сцена се пише изключително трудно и който не вярва, може да пробва. Негативен пример ми дава със съжаление настоящата книга на Лорън Донър, чиито еротични сцени ме карат да въртя очи и да се прозявам. Но да приемем за целите на спора, че грешката е в мен и възхвалите на повечето читателки на заслужени. Не, даже и за целите на спора не мога да се съглася, съжалявам. Да се връщам и да препрочитам някое изречение, за да осъзная как са разположени крайниците и кое къде отива никога не прави добро впечатление на читателя.
И макар еротиката да разчита на твърдия натурализъм, все пак аудиторията й е женска. А както пишеше някъде, най-ерогенната точка на жените е мозъкът, сиреч въображението. Би било добре Лорън Донър да беше включила и елементи от възприятията на героите, а не механично да описва действията. И не, изрази от типа:

Младата жена преживя интензивно удоволствие.

не се броят. Много ви се моля.
Ще си помисля дали да продължа с Лорън Донър и другите книги от поредицата на Новите видове. Колкото да проверя дали се подобрява.