Фюри - Лорън Донър или За еротиката и има ли тя почва у нас

Колебаех се дали да дам мнението си за тази книга. Коментарите за нея варират от Осанна до Разпни го и това само по себе си беше повод за любопитство от моя страна. Може да намерите Фюри  доста лесно във фен превод и да прецените сами за себе си.
С думи прости ето за какво иде реч: Ели Забравихкояси работи във фармацевтична компания и открива, че учените извършват нелегални експерименти, смесвайки човешка с животинска ДНК и създават нов биологичен вид - така наречените Нови видове. Тя се влюбва в едно от тези същества - Фюри и е готова да направи всичко по силите си, за да го спаси. Фюри е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран. Единствената жена, на която си позволява да се довери - Ели, го предава. Заклева се да й отмъсти, но когато му се предоставя възможност да убие малката човешка жена, убийството е последното за което мисли. Ели се стреми да му покаже какво значи да обичаш.. но да обичаш Фюри е едно, да го укротиш - съвсем друго.
Много ми се искаше да харесам тази книга. Или да я намразя. За съжаление, тя не предизвика никакви силни чувства у мен - което според мен е показателно колко зле са всъщност нещата.
По принцип мога да харесам крайно мачо мъжки образи ако ме хванат в правилното настроение и образът е добре изграден. Фюри, както личи от заглавието, трябва да е центърът на историята. Характерът му трябва да се запознае интимно с читателя и да се влюбим в него, силно и неспасяемо. За съжаление, не мога да кажа, че го харесвам. Много исках, защото наранените, увредени герои са ми слабост. Не се получи. Нито животинското му поведение ми се видя впечатляващо, нито успях да почувствам прехода от привличане - предателство - приличане - любов. Съжалявам.
Ели ми беше също толкова нелогична. Мога да разбера плътското желание, което изпитва, но как успява да мутира в любов остава неясно за мен. Да не споменаваме факта, че за любов се споменава още във втора глава - когато двамата нямат достатъчно екранно време заедно, така че читателят не бива убеден как е станало това и в съзнанието остава една голяма чуденка.
Сега за еротиката. Много читателки не я харесват, други напротив. Всекиму своето, както се казва.  Като поджанр на любовните романи, еротичните истории имат за цел да възбудят читателя, не непременно сексуално. Една любовна/секс/еротична сцена се пише изключително трудно и който не вярва, може да пробва. Негативен пример ми дава със съжаление настоящата книга на Лорън Донър, чиито еротични сцени ме карат да въртя очи и да се прозявам. Но да приемем за целите на спора, че грешката е в мен и възхвалите на повечето читателки на заслужени. Не, даже и за целите на спора не мога да се съглася, съжалявам. Да се връщам и да препрочитам някое изречение, за да осъзная как са разположени крайниците и кое къде отива никога не прави добро впечатление на читателя.
И макар еротиката да разчита на твърдия натурализъм, все пак аудиторията й е женска. А както пишеше някъде, най-ерогенната точка на жените е мозъкът, сиреч въображението. Би било добре Лорън Донър да беше включила и елементи от възприятията на героите, а не механично да описва действията. И не, изрази от типа:

Младата жена преживя интензивно удоволствие.

не се броят. Много ви се моля.
Ще си помисля дали да продължа с Лорън Донър и другите книги от поредицата на Новите видове. Колкото да проверя дали се подобрява.

Честит Международен ден на книгата и авторското право

Честит Ден на книгата! И аз като един радио водещ ще отправя интересен призив: Прочети книга, спаси мозъчна клетка!
В момента при мен е временна суша откъм книги за ревюиране, затова препрочитам Хари Потър и Красавицата и звярът на Аманда Куик.

Препрочетено: Порочна невинност - Нора Робъртс

Наистина ли това е първата ми публикация за баба Нора? Нора Робъртс ми беше фаворитка толкова дълго време, че е странно как не съм писала за нея.
И още време можеше да мине, ако снощи не бях хванала късен филм по AXN, наречен Плътска невинност. Надписът на английски веднага ме осветли, че става въпрос за филм по книга на Нора и надписът с името й не закъсня. Още преди филмът да е свършил, едната ми ръка посягаше към книгата, за да си припомня всичко.
Уморена от безкрайните турнета и слава, изживяла дълбоко любовно разочарование, известната цигуларка Каролайн Уейвърли търси спокойствие и сигурност в родната къща на майка си в градчето Инъсънс. Но спокойствието ще се окаже измамно като блатото, в което потъват жертвите на тайнствения убиец... А очарователния Тъкър Лонгстрийт непрекъснато смущава душевния й покой.
Порочна невинност е класическа Нора в най-добрите й години. Малко забутано градче в Мисисипи, сериен убиец, героиня с разклатени нерви, южняшки герой богаташ /да не забравяме красавец/. Повествованието е изпълнено с второстепенни герои, всеки малко или повече интересен и със своя индивидуалност. От тук идва и един от проблемите на филма - голяма част от книгата е отрязана, за да може да се побере в час и половина екранно време, действието беше накъсано, сцените нямаха никакъв преход помежду си и докато книгата се лее в бавния ритъм на Юга, филмът героично се дъни в опитите си да докара някакъв съспенс.
Каролайн е от онези героини, които неизменно печелят симпатиите на читателите. Талантлива без да е горделива, чувствителна без да е лигла, неуверена в себе си, но с достатъчно гръбнак, за да държи револвер, че и да стреля с него, ако е нужно.
Тъкър е градският сваляч със златно сърце - изречено с цялата любов на света, ако трябва да цитирам един телевизионен герой. Всъщност това е маската, която виждат всички - първоначално дори Каролайн, докато не решава да го опознае. Бихме останали с впечатление, че е повърхностен безделник, ако авторката не ни бе показала компетентността, състраданието и дълбоката му обич към семейството.
Нора Робъртс отново поставя декора сред забутано градче на ма**ата си, където всички се познават и всеки има скелет в гардероба. Сигурно защото самата тя живее в малък град и всичко й е до болка познато. Можеше да стане досадно, ако героите не бяха толкова симпатични. Второстепенните персонажи също бяха на ниво, особено Сай и Лулу. В книгата определено се усеща полъх на 80-90те и не само преводът и бележките под линия ще ви наведат на тази мисъл. Във филмовата версия съзнателно са избегнали това и са направили сетинга малко по-универсален. Е, определено си струваше да видя Колин Егълсфийлд по бански, ако не друго :).

Преди известно време си направих труда да изровя годините на публикуване на романите на Нора, които харесвам най-много. Мисля че размишлявах дали един писател може да се изхаби, да промени нещо неуловимо за мен - читателя и в последствие вече да не носи същата привлекателност. Та, проучването ми показа, че с малки изключения, от книгите на Нора, публикувани между 1989 до 2000 г. има най-много мои любими. Няма нужда да казвам, че сега Нора отдавна не ми е любимка и нямам никакво желание да захващам нова нейна книга, колкото и суперлативи да се сипят за нея. Точно по пладне заби последния пирон,  а Когато ангелите плачат циментира решимостта ми.
Ако обаче ви се прииска да се разтушите с малко Нора, а не знаете към коя от дългия списък с романи да посегнете, Порочна невинност не е лошо начало.