Сбъдната любов на Дж. Р. Уорд - една моя сбъдната мечта

Днес възнамерявах да пиша ревю на Революция от Дженифър Донъли. Едно влизане в секцията на Хеликон за нови книги помете намеренията ми както северният вятър помита... ами каквото там помита.
Защото се случи. Събитието. Крачката. Крачката в правилната посока.
Дали ще бъде единствена, дали ще остане незабелязана или ще предизвика реакции, няма значение. Защото имаме новина, както казваше един журналист и настоящ партиен лидер. Да, имаме новина и то каква.
Сбъдната любов / Lover at Last/, книга #11 от Братството на черния кинжал на Дж. Р. Уорд е на българския пазар! *Тук си представете множеството препинателни знаци, които няма да напиша.*
Резюме от гърба на корицата:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Куин е свикнал да бъде сам. Отхвърлен от семейството си и отбягван от аристокрацията, той е намерил смисъл в съществуването си като безмилостен воин срещу Обществото на лесърите. Но животът му не е пълен. Дори когато перспективата да има свое собствено семейство изглежда възможна, той е вътрешно пуст, а сърцето му принадлежи на друг...
Блей, след години на несподелена любов, се отдръпва от Куин, който като че ли е намерил своята съвършена половинка в лицето на една Избраница и те скоро ще имат дете. На Блей му е трудно да си представи новата двойка заедно, но да построи живота си върху една напразна надежда, означава да рискува да разбият сърцето му…
Съдбата като че ли е отредила различни пътища за двамата воини и докато битката за трона става все по-ожесточена, Куин научава истинското значение на смелостта. И две сърца, на които е писано да бъдат заедно, най-накрая ще станат едно.

Не подскачам вътрешно от щастие заради самата поредица. Не я следя и не съм чела предишните книги. Не. Причината да съм радостна е, че Куин и Блей /главните герои, между които ще се развива романсът и екшънът/ са мъже. Мхм, мхм. И зарежете подробностите около сюжета като Избраници, бебета и т.н. Имаме любовен роман с главни герои мъже!
Революция е това! Свобода! Равенство! Братство! Твърдо сварено яйце! LGBT книги!
Надявам се това да е само началото на Вълната. Защото има много добри автори в LGBT жанра, заслужаващи да видим на български. За някои от тях дори съм писала в блога си.

Фюри - Лорън Донър или За еротиката и има ли тя почва у нас

Колебаех се дали да дам мнението си за тази книга. Коментарите за нея варират от Осанна до Разпни го и това само по себе си беше повод за любопитство от моя страна. Може да намерите Фюри  доста лесно във фен превод и да прецените сами за себе си.
С думи прости ето за какво иде реч: Ели Забравихкояси работи във фармацевтична компания и открива, че учените извършват нелегални експерименти, смесвайки човешка с животинска ДНК и създават нов биологичен вид - така наречените Нови видове. Тя се влюбва в едно от тези същества - Фюри и е готова да направи всичко по силите си, за да го спаси. Фюри е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран. Единствената жена, на която си позволява да се довери - Ели, го предава. Заклева се да й отмъсти, но когато му се предоставя възможност да убие малката човешка жена, убийството е последното за което мисли. Ели се стреми да му покаже какво значи да обичаш.. но да обичаш Фюри е едно, да го укротиш - съвсем друго.
Много ми се искаше да харесам тази книга. Или да я намразя. За съжаление, тя не предизвика никакви силни чувства у мен - което според мен е показателно колко зле са всъщност нещата.
По принцип мога да харесам крайно мачо мъжки образи ако ме хванат в правилното настроение и образът е добре изграден. Фюри, както личи от заглавието, трябва да е центърът на историята. Характерът му трябва да се запознае интимно с читателя и да се влюбим в него, силно и неспасяемо. За съжаление, не мога да кажа, че го харесвам. Много исках, защото наранените, увредени герои са ми слабост. Не се получи. Нито животинското му поведение ми се видя впечатляващо, нито успях да почувствам прехода от привличане - предателство - приличане - любов. Съжалявам.
Ели ми беше също толкова нелогична. Мога да разбера плътското желание, което изпитва, но как успява да мутира в любов остава неясно за мен. Да не споменаваме факта, че за любов се споменава още във втора глава - когато двамата нямат достатъчно екранно време заедно, така че читателят не бива убеден как е станало това и в съзнанието остава една голяма чуденка.
Сега за еротиката. Много читателки не я харесват, други напротив. Всекиму своето, както се казва.  Като поджанр на любовните романи, еротичните истории имат за цел да възбудят читателя, не непременно сексуално. Една любовна/секс/еротична сцена се пише изключително трудно и който не вярва, може да пробва. Негативен пример ми дава със съжаление настоящата книга на Лорън Донър, чиито еротични сцени ме карат да въртя очи и да се прозявам. Но да приемем за целите на спора, че грешката е в мен и възхвалите на повечето читателки на заслужени. Не, даже и за целите на спора не мога да се съглася, съжалявам. Да се връщам и да препрочитам някое изречение, за да осъзная как са разположени крайниците и кое къде отива никога не прави добро впечатление на читателя.
И макар еротиката да разчита на твърдия натурализъм, все пак аудиторията й е женска. А както пишеше някъде, най-ерогенната точка на жените е мозъкът, сиреч въображението. Би било добре Лорън Донър да беше включила и елементи от възприятията на героите, а не механично да описва действията. И не, изрази от типа:

Младата жена преживя интензивно удоволствие.

не се броят. Много ви се моля.
Ще си помисля дали да продължа с Лорън Донър и другите книги от поредицата на Новите видове. Колкото да проверя дали се подобрява.

Честит Международен ден на книгата и авторското право

Честит Ден на книгата! И аз като един радио водещ ще отправя интересен призив: Прочети книга, спаси мозъчна клетка!
В момента при мен е временна суша откъм книги за ревюиране, затова препрочитам Хари Потър и Красавицата и звярът на Аманда Куик.