Истеричното припадане по някой
нашумял бестселър винаги е представлявало интерес за мен – и от читателска, и
от психологическа гледна точка. Какво толкова има в един роман, което да
действа на толкова хора по един и същи начин? Кое го прави толкова… не, думата
популярен не е точна, по-скоро успяващ да погъделичка въображението?
През Хари Потър, Здрач, Игрите на
глада, аз все не мога да се отърся от читателската си гледна точка и да погледна
като автор. Като редактор. Нямам нужното образование и да го кажем направо,
нужния опит, да прозра през литературните тропи и да анализирам собствените си
реакции. Но ето че на хоризонта се появява поредния хит. Противоречив,
коментиран, вече с филм на път.
Говоря, разбира се, за Петдесет
нюанса сиво.
Следя трагикомедията в секцията
Коментари на сайта на Бард откакто книгата се появи в “Очаквайте”. Към днешна
дата публикуваните мнения са над 170 и издателството може само да е доволно
колко шум се вдигна. Имаше оплаквания относно превода, относно качествата на
книгата, имаше хвалби, имаше от всичко по малко за една добра сензация.
Някои от познатите ми проявиха
любопитство за книгата, така че вашата блогърка не можеше да не си навре носа,
за да има правото да изкаже и своето мнение. Тъй че, след като
изнудих изкрънках да я получа, Петдесет нюанса сиво вече е прочетена. Или може
би трябва да кажа Fifty Shades of Grey,
защото сметнах за справедливо да се запозная с оригинала.
Ако досега сте живели заровени
под камък и за първи път чувате за романа, ето с две думи историята: Двадесет и
една годишната Анастейжа/Анастасия? Стийл е пратена да интервюира младия мултимилиардер Крисчън
Грей за статия в университетски вестник. Той, естествено, е неземно красив,
властен и заплашителен. Невинната и неопитна Ана веднага е привлечена от него,
а както изглежда и г-н Грей съвсем не е безразличен към нея. Шокиращото за
нашата героиня е, че сексуалните му предпочитания не са съвсем конвенционални.
Въпреки това Ана е толкова привлечена от него, че не може да устои на
изкушението.
Какво бих казала на авторката E L James? “Once more with feeling”, ето какво. Три
четвърти от книгата е твърде аматьорска, а после става просто посредствена. Ако
й бях редактор, щях да я накарам да я пренапише, а после още веднъж, и още
веднъж. Книгата е започната като фенфик и й личи. Но да караме по ред.
Личните ми предпочитания не
включват неопитни /да, неопитни във всякакъв смисъл/ героини, още повече,
когато се държат като деветокласнички от някое аниме. Но Анастасия/Анастейжа? е
откровено дразнеща. По-лошо, E L James
звучи твърде много сякаш тя е въпросната деветокласничка, а книгата е тайният й
дневник.
Трябва да ви кажа, че веднага си
личи дали един автор е умел или не. Имах период, в който попадах само на
посредствени, недобре написани книги. И когато ми попадна добре написана, това
си пролича от първото изречение. Казах си, Най-накрая. Но аз се отклонявам. До
къде бях…
Твърдо не вярвам, че в този век и
в тази година, още повече в САЩ, една 21-годишна няма да притежава лаптоп или
поне разбрицан стационарен компютър. Че няма имейл адрес, Бога ми. Че не е
чувала израза vanilla sex.
Героинята /и авторката, да не забравяме за нея/ постоянно казва очевидното,
което веднъж може да се отдаде на редакторска небрежност, втория път те кара да
смръщиш вежди, третия и четвъртия да изпсуваш.
Повторенията на изрази са
твърде много /Holly crap,
Holly hell, Holly cow, Holly fuck – Ана очевидно не знае
други ругатни/. Изчервяванията и хапенето на долната устна са хронични и
дразнещи. Както и откровената неправдоподобност. Всички знаем, че това все пак
е художествена измислица, но когато една девственица изпълни перфектно фелацио,
ще си купя Макаров, за да я проследя и убия.
И докато сме на темата с
убиването, драга E L James, мразя подсъзнанието и особено
вътрешната богиня /не знам как е преведено в българския вариант/ на тая ~предъвква
следващата дума~ героиня. Има си термин за такива същества – “too stupid to live” /TSTL/.
Но стига за нея. Да минем на
него. Крисчън Грей има потенциал. Не е достатъчно развит като образ, уви.
Разбираме че е богат, красив като гръцки бог /по думите на Ана/, пилотира
собствения си хеликоптер, свири на пиано като виртуоз, управлява огромна
компания и миналото му е обвито в тайни и болка. И може би това е
причината дори първата книга от
трилогията да е слаба, читателките да продължат и с останалите две. Нищо не е
по-хубаво от един измъчен, тъмен герой с тайни и скрита болка. Клише ли е? Да.
Действа ли? Естествено. За съжаление е осакатен от аматьорското изпълнение.
И ето че стигаме до частта, без
която тази книга щеше да е обикновен треторазреден любовен роман. BDSM. Между другото,
любопитно ми е как е преведено в българското издание. Наред с думите vanilla sex, butt plug, dildo, gag и другите секс играчки, които могат
да се появят в следващите книги. Погледнах откъса в сайта на Бард
и видях, че dominant е преведено доминант. Не знам установените правила за
превод, но я ми посочете женския вариант? Доминантка? Моля ви се. Сещам се за
един от любимите ми епизоди на сериала Касъл и серията The Mistress Always Spanks Twice. Та там беше използвана
думата “доминаторка”, съответно за жена. И може би щеше е добре вместо доминант,
да бяха използвали доминатор.
Отклоних се. BDSM. Някои читателки може да ги
притеснява този елемент, да не им харесва, да го намират за нещо перверзно. Аз
не съм против играчките, ролевите игри, връзването и т.н. стига да остава в
границите на спалнята. Това, което не мога да приема, е пълния контрол – да
отстъпиш свободата на решаваш какво да ядеш, кога, колко да спиш, какво да
обличаш. Твърде много ми напомня на тормоз и домашно насилие. Но това си е мое
виждане.
Това стана ужасно дълъг пост,
значи е време да приключвам. Какво да кажа за финал? Има по-добра еротика. Има
по-добра BDSM еротика.
Има по-добри любовни романи. Но също като при десертите, всичко е въпрос на
вкус. Всеки си има guilty pleasure.
